Меморандум

Уважаеми колеги,

Появата на независимия строителен надзор, олицетворяваше едно преходно положение, при което държавата стремейки се да се освободи от командното администриране и едновременно с това да създаде известна либерализация в проектирането и строителството, прехвърли част от контролните си функции върху този институт. Днес, повече от десетилетие след това, пред цялото общество стои въпроса, за бъдещето на надзора и функциите които изпълнява или ще следва да изпълнява в бъдеще. Забелязва се тенденция надзора да поеме изцяло не само контрола върху инвестиционното проектиране, но и функциите на одобряваща инстанция, а така също не само контрола но и управлението по изпълнението на строителството. За съжаление поради фриволни разбирания за същността на професията ни и то от страна на колеги, битува и схващането, че функцията на архитекта в целия този процес се свежда единствено до проектиране до най-много технически проект, а всяка следваща дейност до въвеждането на обекта в експлоатация не следва да е в прерогативите на професията. Този опит за абдикация на част от творческия процес от една страна и вътрешно присъщата за професията отговорност – от друга, освен всичко стои и в тежко противоречие с пазарната логика т.е. заплащане срещу продукт. Вярно е, че идеята за създаването на един обект в повечето случаи (извън чисто инженерните обекти) е изключителен приоритет на архитекта, но следва ли той и то по силата на нормативен акт да бъде освободен от последващата реализация на крайния продукт, който не може да бъде нищо друго освен готовия обект.
От друга страна ако на консултанта бъдат възложени и функциите на одобряваща инстанция, каква ще е гаранцията за обществото, че обектите ще се строят в съответствие с действащото законодателство? Конкретизиран въпроса може да бъде зададен и така: Кой ще поеме нанесените на възложителя щети от спрян или премахнат по вина на недобросъвестен или не достатъчно познаващ нормите консултант. Вярно е, че засегнатата от подобен развой на събитията страна, може да потърси и да намери справедливост по съдебен ред, но следва ли да се изпуска възможността за превантивна намеса и вместо нея да се отива към решаването на такива проблеми, чрез съдебен спор. В същото време, ако и за напред оставим този контрол изцяло в ръцете на публичните институти (Държава и Община), те вече са доказали, че не могат да се справят с тази задача. Доводи в посока на това твърдение всеки лесно и сам ще открие.
Не на последно място стои и един колкото логичен, толкова и въпрос на морал.Не е ли автора на един проект най- добре наясно дали е създал обекта си според, закона за да е необходимо проекта му да бъде одобряван или консултиран от публичната администрация или консултанта?
Одобряващата инстанция, освен че представлява регламентирано от закона недоверие на публичната администрация към автора, поставено в ръцете на консултанта това недоверие (респективно стока, която може да се купува и продава. Разбира се доверието е най ценната стока във всяко общество, но то трябва да бъде обезпечено. Има само един начин за това и той е да се даде на доверието паричен израз. С други думи закона трябва да даде ясен регламент съдържащ имуществен залог за вредите от некачествена работа на проектанта, респективно на одобряващата инстанция или на консултанта в случай, че благоразумието не успее да надделее, над безумната идея той да стане одобряваща инстанция. А защо не и за главният архитект – в случай че и за напред той продължи да бъде одобряваща инстанция. За имущественият залог! По света съществуват редица механизми един от които е застрахователната гаранция. В този аспект следва да се помисли вместо гражданска застраховка, закона да уреди специална задължителна професионална застраховка, където за вредите които могат да бъдат нанесени вследствие на незаконосъобразни действия по проектирането, одобряването и изпълнението на обекта, където да е записано че задължително се включват вредите нанесени от проектанта при проектирането и изпълнението на обекта, вследствие разпоредителни действия на органите на общината ДНСК и влязлите в сила съдебни решения.
В този ред на мисли намираме, че ако става въпрос за застраховане от подобен род вреди, то фигурата на консултанта е напълно излишна, освен като специалист консултиращ застрахователя. В такъв случай въобще отпада необходимостта той да е лицензирано или регистрирано от органите на публичната администрация лице, защото срещу лиценза или удостоверението самият застраховател няма никакво обезпечение от страна на държавата.
Считаме, че в процеса на изграждането, автора най-добре може да надзирава и ръководи изпълнението на начертания на чертежа свой обект и ако все пак се нуждае от помощ поради самоосъзната неопитност или възникнали съмнения, нищо не му пречи да си наеме консултант. Въпросът за лицензирането или удостоверяването от страна на държавата на годността на този консултант стои точно по същия начин както и при застрахователя.
Следва здраво да се стабилизира, че авторският надзор по смисъла на ЗУТ е изцяло вменен на проектанта, че представлява управление ръководство и контрол върху изпълнението на обекта и че може да бъде прехвърлян на трето лице (консултант) само с изричен договор страни по който договор следва да бъдат проектанта и консултанта, може би и при съгласието на възложителя. При този регламент института на авторският надзор, следва пределно ясно да бъде конкретизиран с оглед детерминиране на отговорностите.

Освен теоретичните обосновки, направени от нас по- горе, следва да имаме предвид, че ние, българските архитекти сме на прага на ситуация, при която след приемане на измененията в ЗУТ около 121 800 (сто двадесет и една хиляди и осемстотин) германски архитекти автоматично ще придобият правоспособност и на практика ЩЕ БЪДАТ ОПРАВОМОЩЕНИ ДА УПРАЖНЯВАТ СТРОИТЕЛЕН НАДЗОР на строителните обекти в България по силата на това, че са правоспособни архитекти в Германия. А ние, около 2700 български архитекти, няма да имаме такива права в България.
В редица проекти за изменения на ЗУТ се предлагат точно такива промени. Например:
Чл. 167. (1) Дейностите като консултант по чл. 166, ал. 1 се извършват от лица, вписани в публичен регистър и получили удостоверение за вписване в регистъра от началника на Дирекцията за национален строителен контрол, или от лица, представили документ, издаден от компетентен орган от държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
или
В § 24, ал. 3 се изменя така:
„(3) За осъществяване на дейността по оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и за упражняване на строителен надзор инженерът по договора трябва да бъде регистриран при условията и по реда на чл. 167 или да предостави документ, издаден от компетентен орган от държава- членка на Европейския съюз или друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, доказващ правото му да извършва тази дейност. Изпълнението на тези дейности може да се възлага на подизпълнител, регистриран по този закон.”
В този смисъл ние не забравяме, че съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България Споразумението за Европейското икономическо пространство е част от вътрешното ни законодателство.
Германските архитекти (и инженери) имат правоспособност да упражняват строителен надзор по силата на своята правоспособност като архитекти (и инженери), без да е необходимо да създават търговски дружества, да включват в състава си други специалисти и т.н. Тази своя правоспособност те искат да имат и в България. Камарата на германските архитекти (инженери) е този компетентен орган, който ще им издаде документ, че те притежават такава правоспособност в собствената си страна.
Какво следва да се направи?
Като страна, член на Европейския съюз ние не можем да попречим на желанието на европейските архитекти да навлязат на българския пазар. В това е и смисъла на Европейския съюз. Невъзможно е и другото- ние, 2700 архитекти, да накараме армията от 121 800 германски архитекти да заработят като нас и да се откажат от правоспособността си да упражняват строителен надзор. Единственият възможен и същевременно напълно законов път за нас, българските архитекти е да направим така, че чрез промените в ЗУТ заедно с даване на право на европейските архитекти да извършват всички дейности, които те извършват в собствените си страни, включително и упражняване на строителен надзор, това право да получим и ние. Въз основа на правоспособността ни, която получаваме от Камарата на архитектите!
Обосновка на правото на германския архитект да упражнява строителен надзор.
Дейностите, които правоспособният архитект (и инженер) в Германия имат право да извършват, са описани подробно в Наредбата за определяне на хонорарите на архитектите и инженерите (HOAI- Honorarordnung für Architekten und Ingenieure), която едновременно е и Наредба за обема и съдържанието на дейностите, които те извършват. В Приложение 11 към §§ 33 и 38 от нея са посочени фазите на работа на германския архитект, където са описани подробно и дейностите, които трябва да се извършват от него.
Фазите на работа са общо 9, като фаза № 8 е озаглавена Objektüberwachung (Bauüberwachung) = Обектов надзор (Строителен надзор). И за да не остане съмнение, че това понятие може би не отговаря на нашето понятие за строителен надзор, ще си позволим да представим в превод задълженията на архитекта в тази фаза:
a) Надзор върху изпълнението на обекта по отношение на съответствието му с разрешението за строеж, работните проекти и описанията на работите по количествената сметка както и с общоприетите правила на техниката и на съответните предписания.
b) Надзор върху изпълнението на носещата конструкция съгласно §50, ал. 2, т.1 и 2 и съответствието му с конструктивната осигуреност
c) Координиране на останалите специалисти, ангажирани със строителния надзор
d) Надзор на доставяните готови (монтажни) елементи и при необходимост корекция в детайлите
e) Изготвяне и надзор върху изпълнението на календарен график
f) Водене на дневник на строителството
g) Съвместно провеждане на измервания с изпълнителя на обекта
h) Приемане на извършените работи при съдействие на останалите специалисти, ангажирани с проектирането и строителния надзор, установяване на дефекти.
i) Проверка на представени сметки
j) Определяне на стойността на строителството според DIN 276 или според правилата за остойностяване по жилищноправния закон
k) Подаване на искане за приемане на обекта от отговорната инстанция и участие в приемането.
l) Предаване на обекта, включително съставяне и предаване на необходимата документация, например упътвания за експлоатация, изпитателни протоколи.
m) Съставяне на списък с гаранционните срокове за искове за дефекти
n) Надзор върху отстраняването на установените при приемането дефекти на извършените работи.
o) Контрол върху разходите чрез проверка на отчетите за извършени работи на извършващата строителство фирма и сравняването им с договорените цени и предварителната стойностна сметка

Всеки, който владее немски език, може да се убеди сам в написаното по- горе на страницата на HOAI- http://www.hoai.de .

Арх. Юлиян Македонски
Арх. Васил Вълев
Арх. Габриела Семова-Колева
Арх. Митко Славчев
Арх.Камен шипков
Арх. Евгени Велев
Арх. Кирил Кирилов
Арх. Митко Шекеров
Проф. Арх. Николай Тулешков.

Авторите на меморандума призоваваме всички колеги да се запознаят с него и ако са съпричастни към повдигнатите проблеми да се присъединят към него!